6 sept 2009, 10:29

Заявявам 

  Poesía
701 0 0
На живота оковите тленни
стягат нашите души в своя гнет
и поетите ходят сломени,
неразбрани в циничния свят.
Тежестта на минутите слети
се процежда в телата ни бавно,
но прегръщайки музата бледа,
аз забравям да бъда бездарен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радостина Попова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??