17 ago 2022, 11:42

Зазидана душа 

  Poesía
674 7 13

Заложница те сврях под чужда стряха,
завързана с въже вместо каиш.
На младост те изтръгнах, сиромаха,
на старини - до костите болиш.

 

Заложница за обич те зазидах,
градежа ми вовеки да споиш,
и бримчица по бримка те разпридах, 
а ти все непокътната стоиш.

 

От вярата насукала живеца,
предателствата смогна да простиш.
Дъха си приютила на Твореца,
и разпната - под раните блестиш.

© Светличка Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Това, което душата премълчава »

10 Puesto

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??