Здравей, до болка скъпи мой! Сърцето ти отворено ли е за днес?
Дошла съм, мили мой, да стопля дланите студени в мойте малки шепи.
Дошла съм, с дъх да стопля студената ти кожа,
с целувка да стопя скрежа по твойте устни.
Не се отдалечавай, стой до мен. Студът ще дебне за местенце помежду ни.
Ако сенките на други изтрият моят образ, изтрият твоят спомен,
не се плаши, все пак- ще бъда там,
с лъчистата усмивка ще проникна през мъглата на тези чужди "Аз".
Сгуши се в мен и кротко се притискай, ще бъда страж - без страх, без гняв.
Душата само не мога да опазя, ако мрак настъпи там.
Сега - стопли се. Тук съм - до болка скъпа твоя!