Здравей! Помниш ли ме?... Аз съм Другия…
Бях Всичкото, което ти бе нужно…
Бях слънце мило… станах втора диня...
Бях касичка, в която пускаш милостиня…
Бях онзи, който мрази да си тъжна…
И исках повече… и повече….
Но беше чужда….
Звъня... за да ти кажа, че умирам….
Като човек от пясък… близо до морето,
по малко… всяка вечер си отивам…
Измиват ме вълните... гледайки небето…
И виждам зад луната как надничаш…
А аз не спирам да крещя…
че те обичам...
© Джокобоко Todos los derechos reservados