Здравей любов, днес си толкоз нужна,
студено е, денят до скука занемял.
Обикновен е. Станах ли ти чужда?
Е, всеки ден, без теб е някак цял.
В утрото ми носиш топъл поздрав,
после свиваш на някой кръстопът.
Изтананикваш – сякаш казваш сбогом.
И всеки, да продължава своя път!
Но знай любов, не ми пресичай пътя
по навик и утрото ми – остави на мен,
минавай мълком, без да ме докосваш,
ако ще го счупиш и пръснеш натрошен.
Здравей любов, така си ми потребна
всеки ден и нощ и всеки земен миг.
Измий очите ми нощес, когато легна
да те видя истинска, не само в стих!
© Елеонора Крушева Todos los derechos reservados