Не беше книжарничка, скъпи Поете.

Открих те случайно на прашните лавици...

Едно лекомислено, малко дете

със свежа душа и читателски навици.

Книжарничка беше, ще отвърнеш насреща.

Не знаеше, мила, ти, твоите родители

от младост във преход към есен гореща

за книжка една бяха седмици скитали.

Те ме намериха, след това ти откри ме.

В ръчичките детски – „Тетрадка по всичко”.

Разлисти ме, гмурна се – и сподели ми

Свойте тайни, скътани във детски ръчички.

Преведе ме ти през земята си трудна.

Скитах, спъвах се, плачех – бях мъжко момиче.

И ето – в разгара на женственост б(л)удна

пак те срещнах. Ридая. Поете, обичам те!

Години по-късно две чужди ръце

тетрадка донесоха в мойта Слънчева къща.

Завъртя се отново онуй колелце,

което всичко разтуря – и пак в детството връща.

Пак седим си, Поете – един срещу друг.

Но наместо със „Оня” събеседваш с мене.

Пак, Поете, завлачили тежкия плуг

на Поезия наша – машина на Времето.

„И с теб ще съм, макар че ме няма...!” – прав беше!

Със мен си, Поете! Поклон до земята!

Аз ли с теб скитах, ти ли в мене четеше...

Тетрадката прашна гъмжи от поврати...

27.09.2008

Дамян Дамянов, в „Тетрадка по всичко”

ЩЕ БЪДЕ СЛЪНЧЕВ ИЛИ МРАЗОВИТ

денят. А ти – щастлив или намръщен,

разлюбен, влюбен, гладен или сит

от работа ще се прибираш в къщи.

С потънало във свой си свят сърце,

разсеяно ще минеш, ще заминеш.

Но със едно хартиено лице

аз ще ти кимна от една витрина.

С хартиена ръка, с хартиен глас –

от себеподобни цял затрупан –

в книжарничката ще те викна аз.

И, щеш не щеш – ще влезеш да ме купиш.

И то – на смешно нисичка цена:

цената на ей всичките онези

мечти, любови, скърби, тишина,

с които подир малко с теб ще влезем

в дома ти ... Слънчев или ветровит,

денят ще гасне в белия прозорец.

И ти, самотнико, под лампа свит,

Вместо със друг, със мен ще заговориш.

Във пръстите ти аз ще зашумя

и през усмивки или през въздишки

аз ще те поведа в една земя,

позната ти от толкоз други книжки.

И все пак непозната досега.

Земя на твойта, собствената драма.

На твоята мечта, любов, тъга.

И с теб ще съм, макар че ще ме няма...

Ще бъде вечер, нощ или пък ден –

ах, все едно – от моя глас безгласен

ще разбереш: за този съкровен

и общ наш миг аз всички свои дал съм.

юни 1978 – февруари 1980