Здравей, страннико с усмивка блага,
дойде да ме спасиш от самотата?
Защото примката се бавно стяга
и леко аз потъвам във тъгата!
От мъката ръцете са сковани
и едва долавям топлината!
И макар във сълзи очите ми облени,
аз пак успявам да ти видя красотата!
Сега си тук, не е студено,
в прегръдка топла се отпускам,
с очи поглеждам те смутено,
а сърцето във гърдите ми препуска! ...