Недей да говориш за мене, за теб и за нас.
Не ме доближавай– ни с поглед, ни с думи, ни с мисъл.
Убийствено много ми липсваш, но аз съм си аз
и мога докрай да отричам, че адски те искам
в деня ми,
в нощта ми,
в платната,
в несръчния стих…
в онези сюжети, които за нас бих написала.
Аз често се питам – простих ли ти? …
Май ти простих!
Обаче защо те виня, че без теб нямам смисъл? ...