19 jul 2011, 21:22

Зелени Човечета 

  Poesía » De humor
1333 0 1

Загледах водата,

видях и луната...

Седеше сама

в облаци от трева...


Вълци вият

покрай нея...

А аз отдолу

седя и се смея...


Спира тока,

става тъмно...

А луната свети,

но не напълно...


Жаби крякат

нейде в потока...

Ей ги там,

жабока и смока..


Зелени Човечета

излизат навън...

А аз седя

и пуша до пън...


Малък комар

прелита пред мен...

С кървави зъби

той е снабден...


Времето лети

с бира в ръка..

А аз имам чувството,

че нямам крака...

© Кристиян Крумов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??