5 feb 2017, 18:39

Зелени ручеи 

  Poesía
627 4 9


Бодат очите ми зелени ручеи,
зелени ручеи бодат нозете ми.
Да скъсат тихото, пролайват кучета
и пак е призрачно, и страх обзема ме.

 

Вървя през клоните, пълзя без пътища,
небето вдига ме, държат ме корени.
И няма минало, и няма бъдеще,
пръхти сърцето ми в синхрон с умората.

 

Залязва слънцето, събужда духове.
Къде е селото, къде са хората?!
Сълзи зеленото в очи на бухали
и път открива ми в гора от борове.

 

Пролайва утрото, раздира тъмното
и виждам татко ми да носи слънцето.
Прегръщам слънцето, летя по стръмното
и падам в селото, покрита с трънчета.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??