iren5 (Ирен)
1106 6259
2 jul 2019, 18:25

Зелени са очите ми, зелени... 

  Poesía » De amor
538 5 9

Зелени са очите ми, зелени.

Приличат ти на чист планински извор.

Погледнеш ли със страх във тях си тръгвай!

Защото да останеш се изисква дързост.

 

Душата ми прилича на гора.

Със аромат на мента и коприва.

Храст жасминов следва, окъпан от дъжда.

А после… чисто, като окосена нива.

 

Аз в тази нива приютих врабче.

Не бе по план, но просто се наложи.

Намерих го със счупено сърце.

Прииска ми се дом да му предложа.

 

Домът прие, но после… отлетя.

За него Любовта била сезонна.

Признавам си… Тогава заваля.

Порой валеше, а увехна розата.

 

Валеше силно, като из ведро.

Дълбаеше, проправяше корито.

Отмиваше и гняв, и страхове,

обиди и тъга дълбоко скрити.

 

А после спря. А ти? Защо дойде?

Да търсиш светлина, че в теб е тъмно?

Внимавай! Дълбоко е. Не плитичко дере.

Красиво, светло ти се струва, но е и стръмно.

© Ирен Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Розали
  • Гавраил, Георги, благодаря. А дали ще се пази човек от зелени очи или ще рискува е въпрос на личен избор.
  • Заслужава си риска!
  • Хубаво...
    Пазете се от зелени очи!
  • Благодаря, на всички прочели и поспрели се тук. И се радвам, че сте намерили, нещичко, което да Ви хареса или пък замисли.
    ИнаКалина - права си. Любовта приема, но... хората често имаме някакви очаквания, към тези с които живеем. Понякога тези очаквания са нереални. Друг път човекът срещу (или до нас) с делата си ни е спомогнал да създадем такива. Хубаво споделено и весело лято ви пожелавам!
  • Ирен, аз почувствах този стих като отношение към свободата. Онази свобода, която дава възможност на прицата да лети свободно и да бъде себе си... Не може да накараме лъва да лети или врабчето да плува... но може да ги обичаме по начина, по който творецът ги е създал. Има връзка и с очакванията. Колкото по-малко очакваш, толкова повече получваш. Красиво откровение - "Признавам си… Тогава заваля. Порой валеше, а увехна розата."
  • Харесах!
  • “Очите ми зелени, устата ми хубава” 🍀...
    Хареса ми.
  • Не знам, brinne, вероятно някои хора се боят от дълбокото. Благодаря, че намина.
Propuestas
: ??:??