Размиват се нюанси на зелено,

дяволска рулетка се върти...

Зелено е небето, пак опорочено,

и болката в кръвта кипи.

Странни гласове се суетят,

дребни стъпки тичат по земята.

Ехидно се смеят, шептят

и  празнотата обзема душата...

Подритват грубо, режат плътта

и устните пресъхнали заплюват.

Живота източват... и любовта...

Пощипват ме, че не сънувам...

Отнема дъха ми небе във зелено.

Притиска ме лудо, светът се върти.

Тъжно небе, и празно, и  гневено.

И болката не спира да  кипи...

Някой махна плахо с ръка...

Успя почти да се усмихне...

 И аз ще МОГА, ако не умра

... ако бъда цяла пак, ако ми мине...