Земният прах

                "Мы землю вертели назад,

                     бъла дело с начала"...

                                     В. Висоцки

В нашите ръце е съдбата,

                   а ний сме земята.

Разкъсваме дълбинни уроби

и взехме покорените земни блага.

Разкъсваме небесния мрак,

      за да има слънце при нас.

Разкъсваме своите души

и тръгваме пак през начало.

Покорените днес се усмихват унило

и слизат отново надолу

- да просторите - покорени

са били без време:

- пустиня без полет на хора!

И рием земята без сили,

мъчително стенем - беззвездни

- разтваряме далечния мрак

и отприщваме звездната воля...

В света на магьосната пролет,

прехапваме устни и търсим

                 мъгли...

А в нас се надига,

                     роптае

                              и расне

могъщият глас:

- "И боговете били са хора"!

Под раздрания небосклон

и тъмнина на земната природа

в  земен, съдбовен копнеж

- уморени и малки - поемаме

минутата полет,

а покорни на злата стихия,

отпускаме вяло и тъжно

                 ръце:

"И боговете са слизали долу!"

                   *

Ний ще отнемем звездната воля

и божествения страх!

Ний ще отнемем магьосната пролет

в полет на наште сърца!

Защото своите в тъма сме скрили

 и рием земните недра.

                   *

В странната минута на прогреса

поехме сърцати

                   и полет,

                   и воля...

Но забравяме отново и пак,

че природата днес се нуждае

- и наш е звездния прах!

                   *

Изтръгваш разпалено от

                   космичната пропаст

- въже и халка.

С тях да бъдат покорени

            и земята, човека,

                         и всички блага.

В размаха на тази далечна борба,

в  тътена на тези тълпи,

- магьосната пролет те спира

дава ти обсипан със нежен прашец

- земния вятър...

Магьосната пролет те спира

и в невъобразимо ухание

на цветя

- ти дава черната твърд...

" Твои са - земята, студа

- твои са волята, страха

- твои са птичия полет

      и земен - праха!

 05.08.83