16 ago 2011, 15:49

Земя за всички 

  Poesía » Filosófica
526 0 3

Горчилки и съмнения отпих,

но молех се и вярвах във съдбата;

с несъхнеща сълза написах стих

и в него с обич преоткрих Земята –

 

по-близка стана тя и по-добра!

От прахове и сълзи сътворена,

ми даде за живота сетива,

а неведнъж превръщаше се в сцена,

 

върху която кой ли не игра:

едни я претворяваха в изкуство,

но други, определяйки цена,

стръвнишки я търгуваха, без чувство...

 

А тя дарува с вино, с мед, с нектар;

със зърно пълни празните хамбари –

че с песни я приспива цигулар,

от зло я пазят с огън нестинари!

 

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??