Земята на Ботев и Левски
Земята на Ботев и Левски
днес отново е безсрамно поробена,
Балканът стене в звуци нечовешки
и още диша с истина отровена.
Земята на Ботев и Левски
днес отново е нехайно опожарена,
замърсена от политически схватки,
с разноцветни знамена е набодена.
Земята на Ботев и Левски
днес отново е бедствено наводнена,
духът ни едва се носи от опасни вести
и влачим се след кауза изровена.
Земята на Ботев и Левски
днес отново е задъхано затъмнена,
сломен е от миналото духът ни човешки
и търсим разплатата променена.
Земята на Ботев и Левски
днес отново е разпродадена и оскърбена,
да отдадем на виновния вина - не почести,
и да вдигнем тревога несравнена.
© Светлана Тодорова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
много тъжно ми стана,
но истината винаги е...болезнена..
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Всички ботеви четници умряха за България и нека ние достойно им се поклоним!
На 1 юни 1876 г. Ботевата чета се изтегля към връх Вола и оттам към върховете Камарата, Купена, Околчица. Обградени от три страни, четниците водят сражение целия ден. Преди залез слънце боят е прекратен. Щабът на четата се събира, за да обсъди по-нататъшните действия. За да преминат през Дунава на 28 май 1876 г. Христо Ботев се качва в Гюргево заедно с част от четниците си на кораба "Радецки". Останалите четници, предварително разпределени на групи, се качват от пристанищата в Зимнич, Турну Мъгуреле, Корабия и Бекет. След като слиза на българския бряг четата полага клетва пред знамето, ушито от Петрана Обретенова, и се насочват към селата Бутан, Добролево, Борован и Баница. По пътя към Стара планина четниците са преследвани непрекъснато от редовна турска войска, черкези и башибозуци. На 30 май са обкръжени на планинския рид Милин камък. Там водят цял ден бой, в който загиват 30 души, сред които и Никола Симов. На 2 юни Ботевата чета заема позиции на връх Камарата, Купена и част от Околчица. След целодневен бой загива и Христо Ботев. След смъртта на войводата четата се разделя на 3 групи. Едната, начело с Никола Войновски, се придвижва на изток в Стара планина, а останалите 2- на Георги Апостолов и на Димитър Икономов водят на 3 юни тежък бой във Врачанския балкан, след което са разпръснати на малки групички. В продължение на 1 месец турците преследват четниците, избиват по-голямата част от тях, а заловените - съдят на два извънредни процеса в София и Русе. Само няколко души успяват да избягат в Сърбия и Румъния. Действията на Ботевата чета са епилог на Априлското въстание...