Земята се върти за лоши хора,
а те не могат никой да обичат,
за тях душата ми е бял прозорец
и виждат две самотни птици.
Там се крие ярката ми сила,
щом пълня със сълзи очите,
но пак лицето ми ще ги попие,
за да имам топлина във дните.
Пък слънцето след всяка буря
ми дава святата за мене вяра,
че отново ще се влюбя лудо,
че сърцето ми в деня ще пари.
Това е смисълът на всяка дума,
да дарява обич на онези хора,
които в своите сърца са груби,
другото е най-ненужно спорене!