28 ene 2022, 7:56

Земята я боли от алчността 

  Poesía
300 3 4

Боли от алчността на ненаситните,

Земята я боли, затуй реве.

Изплаква непрестанно тъжни истини –

с вихрушки, с урагани, с дъждове.

 

Но тази болка, хич не трогва алчните,

завихрени във собствен лъскав свят.

Клокочат в собствен сос, насред играчките –

най-ценното за "пошлия рахат".

 

А алчността светкавично заразна е

и покосява … – как да устоим!?

Коремът пълен, а главата празна е –

неправдите пред нас са, но мълчим!

 

Защото „трябва златно“,“ трябва сладичко“ –

със ярост ненаситността пламти.

Разгаря се от жаждата за „Празничност“.

То, иначе живот ли е, кажи!?

 

И давещи се в „блатото на алчното“

потъваме, просмукани с калта.

Слепци, така и неразбрали важното

в живота, подчинен на суета!

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??