Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
31 oct 2007, 8:39

Зениците ми - птици  

  Poesía » De amor
732 0 19

Към друг сезон зениците ми - птици,
отлитнаха да търсят светлият си миг.
Не ме вини, защото лесно е в страха си
да обвиниш, не себе си, а някой друг.
Все мен винеше за несбъднатите срещи,
а лятото с пожарите пресели се на юг.
Сега салкъмите са само оголели клони,
и плаче вятърът във тях без звук.

Очите ми те търсеха в просторите,
ти нямаше криле, за да ги стигнеш.
Прощавам се със теб и със мечтите,
които не успя в любов да сбъднеш.
Разтварям пак крила, за обич жадни,
и пия влюбена вода от извор син.
Очите ми - свободни, волни птици,
сбогувайки се...търсят своят юг.

 

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??