Снегът премрежва моя поглед
и пред мен се мярна
осанка горда - мъжки силует.
Достатъчна причина да довърша
започнат преди сто лета куплет.
Студът тогава бе в рекордите описан,
а мойто тъничко и пролетно палте,
напук на всичките сезони бе излишно,
изгаряше ме допирът на твоите ръце.
Засили ме шейната по баири,
край мен летяха хора, домове.
Звъняха и камбани променливо, ...