Студено е, лека тъга

терзае ми душата.

Живеем тук и сега,

уви, няма я топлината,

забравили сме за брата -

от омраза разделени,

живеем за една заплата,

от мизерия сме унизени,

кой ще върне светлината -

Исус дали ще ни прости,

че в нашето око гредата

не виждаме, а сламката

в чуждото, че завиждаме,

всеки честен се осмива,

смятат него за глупак,

доброто в нас загива

сред много студ и мрак,

кога най-после любовта

ще надделее в тези души,

кога ще се върне светлината,

която злото в нас руши,

че когато живеем с Бога

чезнат мъка и тревога

и най-тежкото изпитание

можем да понесем тогаз,

да сме силни в страдание

дори и в най-тежък час,

слаби сме, ако се делим,

иначе някак ще се спасим!