Знам, бунтуват се моретата дори,

затихнали са и плажовете, някъде там,

хоризонтите спят в пашкули от мъгли,

а вятърът, хладнокръвен се разхожда в нощите сам,

зимата е царица, развяла бяла мантия,

покрила с длан и най-плахите лъчи,

живееща във свят изпълнен от студенина и апатия.

Но ще дойдат пак онези дни,

когато по разплаканите стъкла

ще нарисувам свойта пролет,

ще грейне пак цветната дъга,

олюляна от птичи полет.