Днес Зимата на Пролетта телефонира
и каза със задъхан глас:
"Чуй, Пролет, време е да идваш,
че много уморих се аз.
 
Снегът ми свърши и децата
прибраха своите шейни.
За тебе всички хора питат.
Пък стара съм и ми се спи."

Пролетта се усмихна и каза:

"Остана малко. Стягам си багажа.
Събрах тревички и цветя.
До Африка за птици ще отида,
че какво е без тях Пролетта?

Със Слънцето ще трябва да говоря,
ще му поискам топлина.
Защото знаеш, мила Зимо,
как ужасява ме студа.

На теб изпращам нещо специално -
колет със мартенички. Дай на хората от мен!
Но първо закичи децата
и си почивай този ден."

Приключи разговорът важен.
Отдъхна Зимата и се успокои.
И седна Пролетта да чака,
че уморена беше. Искаше да спи.