В дългите нощи от мъдрост забравени, когато и бурите нямат лице, спомени гонят самотата окаяна, застиват предсънно в студени нозе. Явяваш се тихо от мрака обречен, в сияние, блясък и век тишина. Говориш със времето, тихо и нежно, даряваш безкрайност в миг топлина. И после обгърнали сънища ласкаво, в полет над всички човешки проблеми, зима прегръщат цветовете на праскова, а нашата обич - безкрая на времето.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.