jenyivanova (Jasmin)
227 3427
10 abr 2021, 23:34

Зимен адрес 

  Poesía » De amor
439 3 6

... светът ми се крепи на думи

между едно "обичам те" и ласки,

между песните и тънки струни,

трепнали във сънищата кратки.

 

Сутрин помня само тези с тебе,

другите са някаква подробност -

есенен пейзаж (мъгливо леден)

с почти изтекъл срок на годност

 

А зимата косите си разресва,

разплита ветрове по върховете

и търси най-самотните адреси,

за да остави заскрежено цвете

 

И тъгата ми разцъфва. В астри.

Придаващи изящност на въжето,

с което ме увлича същността ти...

към последния адрес - сърцето

 

Жени Иванова

© Jasmin Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Краси... заскрежените цветя умират бързо
  • "А зимата косите си разресва,
    разплита ветрове по върховете
    и търси най-самотните адреси,
    за да остави заскрежено цвете.."
  • Благодаря, че е отби, Роси Пролетите идват за всекиго по различно време, както и зимите. И двете състояния имат своето очарование, доколкото болката е очарователна Тъгата ражда стихове, които после искаш да забравиш
  • И след най - дългата зима идва пролет! Дори и в нея има нещо красиво! Това си повтарям, когато в мен е зима! Хубав стих!
  • Тъгата ражда стихове благодаря, Миг.
  • Приливащо нежност сее ли тъгата,
    всеизпълваща Радост жъне ти душата!
Propuestas
: ??:??