Събудих се...година друга.
Света обаче не е друг!
Край мен е моята съпруга
и аз съм същия съпруг.
Но радостта над нас е спряла,
щастливо слънце е изгряло!
По склона витошки пълзи
и бърше зимните сълзи!
Къде е зимата! Къде е?
Къде се дяна онзи студ?!
С крилата, Пролетта се рее...
Бял вятър шета като луд !
Дали защото се успах,
е станал този Божи гаф!
© Христо Славов Todos los derechos reservados