5 dic 2005, 20:37

Зимна жестокост 

  Poesía
1007 0 4
Зимна вачер глухо пак навлиза в моята душа
усещам стъпките й по кожата си топла,
дали е тя или пък може би греша,
в гласа ми трепкат тихи вопли.

Лежа облечена във дреха бяла,
изкряща,снежно стъклена дори,
ала зимната преграда тъмна спряла,
снежния ми стъклен път пренареди.

Навлиза Зимата дълбоко в мене
покрива всичко в мене с лед,
душата ми тревожна кански стене
и спира моят път напред.

Преряза вените ми тя жестоко
и снегът опръска с кръв,
изтръгна ми сърцето от гърдите,от дълбоко
и остави само скръб!

© Павлина Любенова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мн яко Пепи !!!
    :*
  • Браво!Прекрасно е,невероятно....Докосна ме...Докато го четох ме завладя... Една огромна 6-ца от мен Поздрав!
  • Не сме толкова безпомощни колкото си мислим. Носим силата в сърцата си, и болката също е сила. Но меланхолията не винаги е решение и рядко е истинското. Пишеш много дълбоко, но защо само за смърт. Имаш власт да обичаш, само трябва да си разрешиш и явно да простиш(а прошката е най-великия жестт на силата) - тези последните думи бяха за друго твое стихче Имаш талант, но не попадай в затворения кръг на песимизма заради него. Чакам нещо весело от теб
  • хубаво е като замисъл
Propuestas
: ??:??