12 feb 2012, 12:43

Зимна лудост 

  Poesía » Otra
614 0 7

Зарових самотата си в снега.

Дано замръзне и от бяла смърт умре.

С кристали сини нарисувах си  дъга

във януарското безизразно небе.

 

Със бял саван от скреж покрих страха.

Дано остане в плен до пролетта.

С висулки ледени от старата стреха́

раних фатално свойта скръб и суета.

 

И звънко се разсмях сред мраз и студ.

Смехът стопи среднощния покой.

Със порив ненадеен, малко луд

си пожелах изгарящ юлски зной.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ех, Нина по-силно се смей, че и тук да докараш юлския зноЙ!
  • Хареса ми! Образен стих!
  • И аз сьм с теб и ти го знае6.Не те пропускам!
  • Сътворила си февруарско лято!Браво!
  • Прекрасен заряд носи стихотворението ти!
    Сърдечен поздрав!
  • Харесах стихотворението ти Нинка!Поздрав!
  • Чудесно изваяно стихо! Поздравления!
Propuestas
: ??:??