От ръба на бетонната сива тераса,
почерняла, оръфана, тъжна,
бистри капчици ваят сребриста украса,
пропълзяват и сливат се дружно
в една дълга, прозрачна кристална висулка.
А през нейното ледено тяло
виждам клонки, размахващи снежни качулки,
разкрасени в проблясващо бяло.
Слънчев лъч светлина се пречупва оптично,
отразява се ярко в очите,
изрисува в тях пламъци златни, различни
и пробужда в душата мечтите…
© Дидислава Todos los derechos reservados