(На Цветан)
Още е малко сурова
тази зима. И не стигам до никъде.
Ще погълна в тихата вечер отрова
(на малки хапки) от твойто обикване.
Ще извикам за помощ –
запуши си отново ушите
Не ме гледай – ще бягам –
а ще ме спънат очите ти!
Ще мълча и ще бъда послушна,
ще те слушам в захлас – до оглушаване.
Ще ти бъда принцеса, от ръцете ти люшкана. ...