Рисувах птиче, едно такава дребничко,
с накокошинени от студ перца, приведена опашчица
оклюмала глава... О, чудо - в очичките му огън заискря,
напери се, изправи гордо птичата снага,
и чух го как запя - в картината на топло оживя!
Зачурулика весело, разтърсвайки глава!
А вие чухте ли го? И студ, и зима надживя,
побрало в себе си света, за всички то запя,
за да припомни колко на човек му трябва:
очи за светлината, уши за тишината
и зрънце топлина!
14,01,2020