Февруарското слънце
пръска топли лъчи.
Под снега всяко зрънце
спотаено мълчи.
Топлинката поглъща
и набъбва, расте,
в свиден спомен превръща
всеки тръгнал си ден.
А пък нощем сънува
стъбълца, цветове...
И в съня си дочува:
Пролетта го зове.
© Елица Ангелова Todos los derechos reservados