Кръстоса небето
невидими облаци
и падна челото
му ниско над нас.
И сякаш отгоре
от хиляди провлаци
изплува лицето
на зимен атлас.
И топли снежинки
от там се отрониха –
в земята забиха
студени ками.
И стъпки – два чифта –
натам се догониха,
за да се потоплят
на воля сами.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
Радвам се, че харесвате! Бъдете здрави и пълни с вдъхновения!