28 sept 2006, 15:51

Зимна вечер 

  Poesía
803 0 8
Снегът прошумулява зад пердето,
безсрамно чист, безсрамно бял...
преди за помощ да извика да успее,
падайки, превръща се на кал.
И уличните лампи, затъжили
за стъпканата белота,
протягат своите метални жили
и клатейки глава
потръпват във неоново сияние,
щастливи в свойто достояние,
че са така високо от калта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Славкова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??