1.
Стелят се бели зимни мъгли
и полека поглъщат света.
Ето: изчезват дървета, коли,
разтопяват се улици и къщя.
Плътно загръща се цяла земята
в млечнобелия си лепкав шал.
А мъглата пълзи и облепя душата
с извечната човешка печал.
2.
Дървесата осъмнаха в бяла одежда
и кокетно полюшнаха клони.
А отгоре небето изпод тъмни вежди
ги обстрелваше с погледи злобни.
Но погали ги вятърът с ледени длани
и притихна във няма възхита.
После засвири. А те, замечтани,
танцуваха мислено "Компарсита".
3.
Скътала във снежната си пазва
влюбени въздишки, ларви, семена,
зимата вълшебна приказка разказва
как там, в далечна слънчева страна
една царкиня ден и нощ мечтае,
венци плете от дъхави цветя
за принца на сърцето си... Кой знае,
може и да го дочака тя!
© Мария Костова Todos los derechos reservados