8 ene 2011, 22:26

Зимни настроения 

  Poesía » Del paisaje
651 0 2

                            1.

Стелят се бели зимни мъгли

и полека поглъщат света.

Ето: изчезват дървета, коли,

разтопяват се улици и къщя.

 

Плътно загръща се цяла земята

в млечнобелия си лепкав шал.

А мъглата пълзи и облепя душата

с извечната човешка печал.

 

 

                            2.

Дървесата осъмнаха в бяла одежда

и кокетно полюшнаха клони.

А отгоре небето изпод тъмни вежди

ги обстрелваше с погледи злобни.

 

Но погали ги вятърът с ледени длани

и притихна във няма възхита.

После засвири. А те, замечтани,

танцуваха мислено "Компарсита".

 

 

 

                         3.

Скътала във снежната си пазва

влюбени въздишки, ларви, семена,

зимата вълшебна приказка разказва

как там, в далечна слънчева страна

 

една царкиня ден и нощ мечтае,

венци плете от дъхави цветя

за принца на сърцето си... Кой знае,

може и да го дочака тя!

 

© Мария Костова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Честита Нова година и на теб!Бъди здрава!Желая ти много творчески успехи през 2011
  • "Скътала във снежната си пазва

    влюбени въздишки, ларви, семена,

    зимата вълшебна приказка разказва

    как там, в далечна слънчева страна"...

    Красива ти е зимата-
    и влюбена и топла...
    (Все дефицитни стоки
    за нашето съвремие)
    Дано поне принцесата
    дочака принц напролет.
    На приказката краят
    да е щастлив и весел!

    Честита Нова година, Мари!

Propuestas
: ??:??