Едно си спомням... беше зима,
и дълго меко, утешително валя...
Звездите сгушиха се в топлите камини,
прикоткани от бяла тишина...
В прегръдките ми за секунди
се беше спрял - на път за някъде,
И тази нежност много трудно
излях от мен след дълго чакане...
Едно си спомням... беше обич,
макар че днес не го признаваме...
Макар че днес и двамата сме повече,
а всъщност нищо нямаме... ...