Зимно

libertasanima (Стела)
123 106

13 nov 2014, 0:19

Poesía » De amor

440 0 3

Едва долавям зимата, но зная,

за ледените и ръце.

Не съм учудена на времето,

допускам, че ще ми даде,

достатъчната воля да се стопля,

на пук на мнимия му мраз.

Достатъчните песни - да се моля,

достатъчната ласка, и достатъчното аз.

И ще възродя под снеговете семената,

под будния ми сън – смъртта,

ще се превърна от позната, в непозната,

ще се обкича с живот от пролетта.

И сладки сокове по мен ще се издигат,

ще жилят вените ми изворни води,

ще се въздигна за да те обичам,

преди да ме попариш със злини.

Преди да дойдеш с твоя сняг,

аз пролетта ще възродя във себе си,

и може би след срещата ни пак

ще ме оставиш да обичам твойте белязи.

И твоя мъдър поглед на замръзване,

и точката ти на кипеж,

не съм се вслушвала във времето,

но трябва бързо да ме спреш,

защото тук долавям зимата.

И ледените и ръце...

Не съм сърдита аз на времето,

защото то ми носи теб.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.