Виж, вятърът рисувал е картини
отвън по заскрежените стъкла
и питам се, кога оттука минах,
била ли съм или не съм била.
Навярно някога, когато детство
на баба в набрашнените ръце
дори по-силно от снежинка светна,
а аз край нея, мъничко перце,
въртях се чуруликаща, безгрижна
в прекрасния и топъл зимен свят,
преди животът ми да го подстриже,
преди да вкара в спомен необят. ...