26 ene 2011, 12:50

Зимно кино 

  Poesía » Otra
1184 0 32

Дълбоко времето. Библейско.
Пълзим по дъното.
Всемирът,
светът на бял екран е днеска.
Очите ти го прожектират.

Виж облачето, дъх издишан,
се разтопява над къщята.
Човекът някъде отишъл,
а тук останала душата.

Тя не се вижда, но се чувства.
Как се приготвя да си ходи.
И мисълта ти ще се спусне
донякъде да я проводи.

Но ще се върне. Бяла, вяла.
Да си догледа, безучастна,
как неусетно посивява
екранът.
Докато угасне.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??