С краче пеперудено спомен одраска душата ми,
после преспи преся и вината затрупа.
Неистово, зло, безнадеждно все виеше вятърът.
Потърсих във делника своята топла хралупа.
Януари изплете ми сребърен шал търпеливо,
с нежно-синя тъга ме зави - да не зъзна.
Всички чувства зарових в снега, но ми стана горчиво.
Пак мъничко нещо забравих. И то се изплъзна...