ЗИМНО СЛЪНЦЕ (редакция)
Р. Чакърова

Пропусна зимно слънце през очите си
премръзналият ми от тишина прозорец.
А слънчевите зайчета разплитаха
две паяжинки по тавана горе...

Паячето хукна напосоки 
и затанцува в такт със светлината...
То можеше да гледа от високо
над прашния портрет на самотата,

то можеше да пропълзи над нея
и да преде красива, нежна мрежа,
а върху нишките ѝ да люлее
прозрачните ми слънчеви надежди...

То бе вълшебник... А лъчът в стъклото,
навярно е магически, неземен...
И вятърът у мен замря... защото
се бе зачел във някаква поема,

в която се разказваше за тебе 
(от времето, когато те обичах... ) –
така от римите ми бе обсебен,
че сплете се в косите на момиче...

 Две птици, до капчука оцеляли,
 загукаха мотива си канонен...
 Прозорецът се пълнеше със залез,
 рубинено искрящ от счупен спомен...

Лондон  07/01/2016'  16:44