Злак

27 ago 2020, 21:02

Poesía

395 0 0

Сянка си ми.
Сянка на мъж,
който броди под тъмните облаци,
който спира внезапно
и като дъжд
в мойта почва попива,
в мойте злакове.

А я чакахме есента -
малко разум и хлад
да допре,
жълторумена,
до челата ни.

Вятър си ми.
И листопад.
Колендро.
И слана.
Но това... по-нататък.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.