9 nov 2007, 20:06

злокобна вечер 

  Poesía » De amor
870 0 3
Мразовита вечер, студени стени,
сълзи стичащи се по пода, ранени
души. Болка, превръща сърцето в
лед. Последната останала мечта -
да имам теб. Кошмари по-страшни
от нощта. Съдби по-нещастни и от
тези на скитниците без душа.
Злокоба, мрак и тишина сърцето
в клетка оковават, мечтите до
една се изпаряват. Кръвта от
вените изтича, изстива в такт с
нощта. Последно сбогом устните
изричат и потъва всичко в пепелта.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесва ми,кратко,ясно и много истинско!Поздравления 6
  • Наистина злокобно ...Йоана, мила, чудесно си описала чувството, но ти си толкова млада - любовта в сърцето ти едва започва да разцъфтява, а ти я превръщаш в лед... Имам едно любимо нещо от приказката за Аладин, драматизация :
    "Както птица не живее
    без крила и без да пее,
    или плод в градината не зрее,
    без слънце топло да го грее -
    тъй човек когато сам е
    дните трудно преживява,
    не запява, рядко той се смее,
    мъката в сърцито си затваря.
    Сам ли си недей тъгува.
    Чудеса в живота стават.
    Радостта към теб пътува -
    ти вярвай във това !"
    Вярвай, мила Йоана, че любовта ще дойде и при теб такава, каквато си я мечтала !!! Поздравления за твоите откровения !
  • Хареса ми!
Propuestas
: ??:??