Мразовита вечер, студени стени, сълзи стичащи се по пода, ранени души. Болка, превръща сърцето в лед. Последната останала мечта - да имам теб. Кошмари по-страшни от нощта. Съдби по-нещастни и от тези на скитниците без душа. Злокоба, мрак и тишина сърцето в клетка оковават, мечтите до една се изпаряват. Кръвта от вените изтича, изстива в такт с нощта. Последно сбогом устните изричат и потъва всичко в пепелта.
Наистина злокобно ...Йоана, мила, чудесно си описала чувството, но ти си толкова млада - любовта в сърцето ти едва започва да разцъфтява, а ти я превръщаш в лед... Имам едно любимо нещо от приказката за Аладин, драматизация :
"Както птица не живее
без крила и без да пее,
или плод в градината не зрее,
без слънце топло да го грее -
тъй човек когато сам е
дните трудно преживява,
не запява, рядко той се смее,
мъката в сърцито си затваря.
Сам ли си недей тъгува.
Чудеса в живота стават.
Радостта към теб пътува -
ти вярвай във това !"
Вярвай, мила Йоана, че любовта ще дойде и при теб такава, каквато си я мечтала !!! Поздравления за твоите откровения !
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.