Из "Стихове с неочакван край"
Разхождах се... във някаква си пустош...
Насреща ми – пиян залитащ тип,
ту в зиг-заг по инерция препуска,
ту спира, и подхълцва с тъжен хрип...
- Къде, човече? – питам го загрижено.
–Изгуби ли се, кой си, говори!...
-А той се олюлява и примижа ми,
в стремеж да ме фиксира – но не би...
- Иззззгубил... карай... сссам ще се опрррравя... -
държи си документите в ръка,
набързо с любопитство ги отварям: ...