Нощта навън е тиха, но вали,
и капки дъжд пронизват тишината.
А хаосът е буден и не спи-
кошмарите се раждат в тъмнината.
Очите ми- отворени и бдят,
съзират в мрака грозни силуети,
пред мене демоните се редят,
приличащи на тайнствени портрети.
Защо ли злото никога не спи?
Дори и в тази лятна нощ.
Измъчва пак човешките души
и става силно, и набира мощ.
От страх се храни и от жива мъка,
нараства между нас и ни мори,
мечтите ни превръща в няма болка,
расте и скоро ще ни заличи.
https://youtu.be/SDMVycgHGhs
© Todos los derechos reservados