Значи ли нещо за мен,
ако мога слова да редя без умора
и както аз го желая?
Откровенно казвам:
- Не зная!
Но и не искам това да ми бъде известно.
Да пишеш стихове не е много лесно,
когато всеки от тях ми се ражда в сърцето,
а не долита при мен някъде от небето.
Всеки знае - за да се появи детето
трябва нещо преди това да с е случи.
Така е и с думите мои,
от които не знам, какво ще получа.
Просто описвам най-често
болката в сърцето
или усмивката, от която
политаш в небето.
Завиждам на хората,
описващи всичко край тях.
Аз това не го мога.
За мен липсва ли тревога или любов,
не бих бил готов,
а ще съм като изпразнен от виното мях.
Но за мен не е толкова важно
мога ли да редя свободно слова,
ако Тя не ги разбере
и поне две-три
в паметта си не прибере.
Значи ли нещо за някого
какви слова редя без умора
и както това го желая?
Много бих дал да узная!...© Вили Тодоров Todos los derechos reservados