Есен броди, жълти листи рони.
Вятърът ги грабва и отнася.
Хукват подир него голи клони -
(как ли тази болка се понася?)
Есен мъдра, спри за миг до мене -
тъжната ми тайна да усетиш;
пращай вихъра да я поеме -
ситно да я пръсне под небето.
Ти задиряш огненото лято -
знаеш как боли несподеленост,
как заглъхва песен недопята,
как умира стръкче покосено...