Душата ми, заровена в снега,
откри покоя на звездите,
искри и свети тази тишина
със твоя блясък във очите.
Прекършено е цветето,
захвърлено в калта.
И стъпките забързани
на отминаваща любов
една след друга
като сълзи в дъжда
се стичат по сърцето.
Никой не е готов
букета от мечти
с раздялата да украси.
Единствена си ти
тук, долу на Земята
и сред хиляди звезди.
Да, зная, че никога
докато смъртта ме приюти,
няма да зърна светлината
на тези изумрудени очи.
Но толкова те обичам...
Знаеш го, нали!
© Аластор Todos los derechos reservados