Знаеш ли,
знаеш ли ти, който българин се наричаш,
горко плачеш над свои и чужди гробове,
заклинания, клетви, проклятия изричаш,
на Бог се кланяш, души свиваш в джобове,
Знаеш ли
кой е първата семка за тебе на земята посял,
своя черга на чужди полета простирали,
чужда постелка на твоя земя е постлал,
клали и бесили, грабили, изнасилвали,
ти чужди моми под своя салкъм си довеждал,
те – твоите хубавици в своите двери водили,
под каква народност децата им проглеждали,
майчина реч отдавна, без спомен, не говорили,
Знаеш ли
колко пъти си сменял за своя и чужда изгода
религии – „в Бога“ обединявал и разединявал?
Ако знаеш, кажи ми каква си бил... и си... порода?
Адам си бил... Човек си... и Бог ти прощавал.
Знаеш ли
от кого със смирение прошка да поискаш,
на кого своята прошка от сърце да даваш?
Първо пред Бога коленичи, помоли се!
Своите душа и съвест пред Него поставяш...
24 02 2017
© Надежда Борисова Todos los derechos reservados