Знаете ли коя съм?
Аз съм тази, която нежно сълзите ви ще изтрие.
Аз съм тази, която болката ви ще измие.
Аз съм светлината в мрака,
която на страшните места ви чака.
Аз си имам нужда такава,
на всеки в нужда, ръка да подавам.
Аз съм котката, която ви посреща,
и с мъркане премахва мъката гореща.
Вечер сама в завивките си се увивам
и без глас от мойте болки вия.
Не искам нищо да променям!
Не страдам от излишна суета.
Просто да знаете, че има такива!
Че не е толкоз противен света!
© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados