Дадох ти всичко,
отдадох ти душа и тяло,
но "За какво?" питам се аз сега,
за твоето бездушие,
и болезнено безразличие.

Знай всички са хора,
ако не си разбрал,
и аз съм жена със сърце
и душа, и още малко,
ще те търпя!!!

Знай, че ме боли
и ще страдам,
но мъката ще мине,
и сърцето ще забрави,
като стара рана всичко ще изчезне!!!

Не знам как, но ти стана
като мъчител,
на моето сърце.
Затвори го в клетка,
и почна с него ти да си играеш!!!

Преди ден ми казваше,
че ме обичаш.
И само с мен ще тичаш.
Но думите свещенни,
станаха така ненормални за теб!!!

Каквото и да стане, знай,
че някой ден ще съжеляваш,
че нарани това сърце...

Ще съжеляваш вечно ти до края,
и молитви ще изричаш,
но няма Той да ти прости,
за мъката, която причини!!!